![]() |
Времевите форми в литературата и тяхната роля в разказа
Снимка ©
DFA
|
Темата за времевите форми в езика е винаги актуална и предизвикателна, независимо дали става въпрос за студент, който пише есе, или за писател, който работи върху своя първи роман. Времевите форми могат да създадат объркване и несигурност, особено когато става въпрос за разграничаване на ретроспективни и предсказателни времена. За да разберем тази таксономия, е необходимо да разгледаме функциите и употребата на глаголите в текста.
Например в разговорния италиански език, глаголите не винаги отразяват обективно времето – минало, настоящо или бъдеще, или дори близостта и отдалечеността във времето. Често използваме сегашно време, за да изразим неща, които ще се случат в близкото бъдеще, както в израза: "Утре отивам на обяд при баба ми". Подобни наблюдения важат и за т.нар. историческо настояще, при което актуализираме събития от миналото, като например в биографичен текст, в който можем да кажем: "Пирандело преподава в Университета в Рим".
Времевите форми в българския език играят съществена роля за точното предаване на значението и хронологията на действията. Те не само обозначават кога се случва едно действие – в миналото, настоящето или бъдещето – но и помагат на читателя или слушателя да разбере отношението на говорещия към действието. Особено предизвикателно е разграничаването между ретроспективни (минали) и предсказателни (бъдещи) времена, тъй като те често се преплитат в повествователни или аналитични текстове.
За да се избегне объркване, е важно внимателно да се анализира употребата на глаголните времена в контекста. Например, миналото свършено време разказва за завършени действия, докато бъдещето в миналото може да изрази намерения или очаквания, които не са се осъществили. Глаголните форми не съществуват изолирано – те носят логически и семантични връзки в текста, изграждат последователност и осигуряват яснота.
Немският лингвист Харалд Вайнрих в своята известна работа "Темпус. Функциите на времевите форми в текста" предлага революционен подход, който оказва многобройни влияния в нарратологията. Вайнрих съчетава погледа на литератора с този на лингвиста и използва "мултифакторен" анализ, за да разгледа каква роля играят глаголите в изречението. Той смята, че глаголите не служат само за обективно изразяване на миналото, настоящето и бъдещето, а по-скоро са знаци, които предаващият съобщение (изпращачът) използва, за да насочи възприемането на съобщението от получателя.
Тази концепция е особено важна в писмените текстове, където комуникацията е обременена от дистанция в пространството и времето. Вайнрих разглежда и перспективата на времето, която включва различни функции на времевите форми, свързани с коментар и наратив. Той подчертава важността на разликата между ретроспективни и предсказателни времена, които могат да влияят на начина, по който читателят възприема текста.
Примерите от литературата, които Вайнрих предоставя, показват как глаголите могат да формират времевата структура на разказа. Например, в произведението "Умрял е Матия Паскал" (Il fu Mattia Pascal) на Луиджи Пирандело можем да видим как главният герой разказва за своите преживявания, използвайки различни времеви форми, за да изрази своите чувства и намерения. В този контекст, ретроспективните времена служат за анализи, а предсказателните – за предвиждане на бъдещи събития.
Чрез анализа на времевите форми можем да разберем как те влияят на структурата на разказа и как читателят интерпретира информацията. Времевата перспектива е важен аспект от писането, който може да направи текста по-достъпен и разбираем за читателя.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
![]() |